Тромбофлебит е възпаление на вена (флебит) придружено с образуване на тромб (съсирек) в повърхностна вена, най-често на долните крайници. Появява се зачервяване и болка по хода на вената, локално подуване и уплътнение. Най-често от тромбофлебит страдат хора, които имат разширени вени по краката, но той може да бъде причинен и от медицински манипулации (напр. поставяне на абокат), травма на крайника, някои лекарства като орални контрацептиви или химиотерапия, обездвижване и др. Повърхностният тромбофлебит може лесно да бъде диагностициран с Доплерово изследване от съдов специалист и да бъде успешно лекуван с нестероидни противовъзпалителни медикаменти (NSAID), антикоагуланти при нужда и компресивини чорапи или превръзки.
Ако повърхностният тромбофлебит е близо до вливането на повърхностните вени в дълбоките, това може да доведе до усложнения като дълбока венозна тромбоза (ДВТ) или белодробна тромбоемболия (БТЕ).
ДЪЛБОКА ВЕНОЗНА ТРОМБОЗА (ДВТ) – Флеботромбоза
Дълбока венозна тромбоза (флеботромбоза) е образуване на тромб, а в последствие и възпаление на дълбоките вени. Причините за появата на ДВТ могат да бъдат: венозна недостатъчност (увреждане на стената на вената), венозен застой с повишена съсирваемост на кръвта. Висок риск за ДВТ могат да бъдат всички големи коремни и травматологични операции, цезарово сечение или тежки травми и наследствени заболявания като тромбофилия, излишък на фактор 7,9 и др. Хормонално-заместителна терапия и други медицински лечения също могат да бъдат предпоставка за ДВТ. Бременност, залежаване и някои синдроми, при които има венозен застой или притискане на съдовете в малкия таз, са сред честите виновници за това усложнение, с понякога фатален край. При пациенти с наднормено тегло, рискът от инфаркт, мозъчен инсулт и ДВТ е силно завишен. Дълги полети със самолет (над 3 часа) също могат да станат причина за дълбока венозна тромбоза, макар и да звучи безобидно - високото налягане, принудителното обездвижване и притискането на свивката зад коляното в седалката за дълго време води до нарушено кръвообращение. Препоръката в такива случаи е да се лети с ластичен чорап и да се раздвижват стъпалата на всеки 20 минути.
Диагностицирането на ДВТ може да стане с еходоплерово изследване от специалист и кръвно изследване на Д-димер (протеин, който показва наличието на тромбоемболизъм). Клиничната картина се изразява в оток на подбедрицата или на целия крак; обемна разлика между двата крайника, понякога повече от 3-4 см; силна болка, тежест, които се усилват при изправяне. Дълбоката венозна тромбоза може да доведе до тежки усложнения като белодробна тромбоемболия (БТЕ – откъсва се тромб, който, чрез кръвния ток стига до сърцето и белия дроб, запушва белодробната артерия и може да доведе до остър задух или летален изход).
Посттромбозен синдром
Венозният застой и концентрираната кръв водят до високо налягане в крайника, влошава се храненето на тъканите, кожата потъмнява, изтънява и в крайните стадии се отварят рани, които бързо увеличават размера и дълбочината си. Силно е завишен рискът от сърдечно-съдови и белодробни усложнения. Лечението е консервативно – антикоагуланти (разреждат кръвта), компресивни чорапи и повдигане на крайника, противовъзпалителни с мощен обезболяващ ефект и венотоници. Лечението с някои антикоагуланти, като Синтром, изисква контрол чрез изследване на кръвта за фактори на съсирването, а според стойностите им лекарят назначава схема на лечение. По-модерните медикаменти като: Еликвис, Прадакса, Ксарелто не изискват такива изследвания. През 1-вия, 3-тия и 6-тия месец се провеждат контролни прегледи с Ехо-Доплер от съдов специалист. Оперативно лечение може да бъде приложено в някои случаи по преценка на лекаря и то може да бъде оперативно премахване на тромба (тромбектомия), филтър в долната куха вена, който да спре достигането на тромбите до белия дроб, или тромболиза, при която чрез катетър се вкарва вещество, което да разгради тромба.
БЕЛОДРОБНА ТРОМБОЕМБОЛИЯ (БТЕ)
Белодробна тромбоемболия е тромбоза на клон на белодробна артерия и прекъсване на кръвотока към белия дроб. Причините могат да бъдат много и от различно естество като:
- Разширени вени на долни крайници и техните усложнения като тромбофлебит и флеботромбоза
- Промени в съсирването поради генетични заболявания или синдроми
- Големи коремни и гинекологични операции (в т.ч. цезарово сечение)
- Пациенти с инфаркт, след аортокоронарен байпас или заболяване на белодробната система
- Тежки фрактури на таза или долните крайници
- Ортопедични операции, свързани с подмяна на стави
- Залежаване
- Затлъстяване
- Медикаменти като хормонална или химиотрапия
Най-често БТЕ инцидент възниква от 3 до 7 дни след появата на ДВТ. В България годишно около 14 000 души имат БТЕ, а тежките форми, водещи до смърт, достигат до 5-10% поради остро нарушение на перфузията и вентилацията в белия дроб. Това води до покачване на въглеродния двуокис в кръвта и намаляването на кислорода. Налична е силна болка в сърдечната област, остър задух, очестяване на сърдечната дейност, аритмия, кашлица, повишаване на температурата, поява на лилава яка около шията (шиен венозен застой).
Поставяне на диагноза – скенерът е златен стандарт при поставяне на диагнозата. Пулмоангиография и ехокардиография дават пълна яснота за големината и броя на тромбите. Кръвно-газов анализ и Д-димер са задължителни кръвни изследвания.
Лечение – лечението на БТЕ е болнично, прилага се антикоагулационна терапия (Хепарин или негови производни), подаване на кислород (при тежки случаи апаратна вентилация), витамин К. Лечението продължава от 3 месеца до година, а в някои случаи е пожизнено.
